I'm so tired of being hereSuppressed by all of my childish fearsAnd if you have to leaveI wish that you would just leaveBecause your presence still lingers hereAnd it won't leave me alone These wounds won't seem to healThis pain is just too realThere's just too much that time cannot erase When you cried I'd wipe away all of your tearsWhen you'd scream I'd fight away all of your fearsAnd I've held your hand through all of these yearsBut you still have... all of me You used to captivate me by your resonating lightBut now I'm bound by the life you left behindYour face it haunts my once pleasant dreamsYour voice it chased away all the sanity in me These wounds won't seem to healThis pain is just too realThere's just too much that time cannot erase When you cried I'd wipe away all of your tearsWhen you'd scream I'd fight away all of your fearsAnd I've held your hand through all of these yearsBut you still have... all of me I've tried so hard to tell myself that you're goneAnd though you're still with meI've been alone all along...
Толкова съм уморена да бъда тукпотисната от детските си страховеи ако трябваше да си ходиш,предпочитам да беше заминал,защото още усещам присъствието ти туки то няма да ме остави на мира. Раните неизличими са.Болката е твърде истинка.Има толкова много, което дори времето не може да отмие. Когато плачеше, аз попивах сълзите ти.Когато крещеше - прогонвах всичките ти страхове.През всички тези години държах ръката ти,а ти все още ме имаш... цялата. Преди ме запленяваше със светлината си,а сега аз съм пленница в живота, който ти остави.Лицето ти се появява в най-хубавите ми сънища,гласът ти прогонва здравия разум в мен. Раните неизличими са.Болката е твърде истинска.Има толкова много, което дори времето не може да отмие. Когато плачеше, аз попивах сълзите ти.Когато крещеше - прогонвах всичките ти страхове.През всички тези години държах ръката ти,а ти все още ме имаш... цялата. Толкова упорито се убеждавах, че те няма вечеи въпреки че ти все още си тук,знам, че през цялото време съм била сама
|
|